Страшният съд – да се отвориш към любовта

Illustration for Llewellyn’s Green Witch Tarot by author Ann Moura and illustrator Kiri Østergaard Leonard, 2014: KiriLeonard.com

Преди няколко години, когато тъкмо си бях купила „Таро на зелената вещица“ (Green Witch Tarot) и си играех с него, за да го опозная по-добре, задавах въпроси на картите и теглех, за да видя отговора им. Спомням си, че попитах: „Как изглежда безусловната любов?“ и изтеглих Страшния съд, който в тази колода се казва Harvest или „жътва“. Тогава не можах да разбера отговора, но го запомних.

До днес, когато най-после картата ми се изясни.
Страшният съд е моментът, в който започваш да приемаш другите или себе си точно такива, каквито са. С хубавото и с лошото, защото и хубавото и лошото са само твоите субективни възприятия за случващото се. Спомняш си, че единственото нещо, което съществува, е любов. И когато всичко ти се струва гадно, болезнено или насочено срещу теб, причината е, че се страхуваш да обичаш – другите и най-вече себе си.

Защото докато не обикнеш себе си, ще се налага да висиш разпънат на кръста на Обесения безгранично дълго. Ще се изпълниш с горчивина при Смъртта, но ще си я таиш дълбоко в себе си, за да те трови. Ще се опиташ да залепиш цепнатините в живота си с перфекционизъм и желание да си някой друг, а не себе си, при Умереността. Това само ще те вкара в капаните на егото ти и ще започнеш да се отъждествяваш с фалшиви идоли при Дявола. Напрежението ще расте ли, расте, докато един ден нещо в теб не се счупи с Кулата. И ще прекараш много дълго време при Звездата, опитвайки се да налееш обратно в своята чаша, която е пресъхнала изцяло. Ще се върнеш към любовта, но по обратния път, отзад напред, с огорчение, идващо отвън, без да разпознаваш проблема отвътре. После Висшият ти Аз, духовният ти водач или някаква твоя версия от бъдещето ще се върне за теб, за да ти покаже какво е любов наистина. Ще те поведе на странно пътуване из несъзнаваното при Луната. Ще си помислиш, че просто си полудял, после ще се срещнеш със сянката си. Ще се страхуваш, защото ще започнеш да усещаш как ти самият и егото ти не сте едно и също нещо, но все още усещаш неговия страх като свой собствен. И след дългото пътуване из Луната на повърхността ще излезе всичко, което трябва да бъде интегрирано обратно към личността ти при Слънцето, за да си върнеш удоволствието от живота. Ще ти покаже вътрешното ти дете, което противно на твоите наивни разбирания, изобщо не си надраснал, то си живее вътре в теб през всичките тези години и чака трохи от вниманието ти. Ще ти се наложи да се погрижиш за него така, както преди никой не се е грижил за теб.

И накрая, при Страшния съд, ще осъзнаеш, че съществува само любов. И си се изгубил по пътя, защото си спрял да обичаш. Спрял си да оценяваш талантите си, да се наслаждаваш на тялото си, да вярваш в себе си, да правиш нещо, само защото ти доставя удоволствие, без да търсиш изгода. Спрял си да обичаш себе си и другите не заради това, което правят или казват, а заради това, че просто са. Фокусираш се само върху това, което не ти харесва, и непрекъснато пренебрегваш онова, което ти харесва. Приемаш го за даденост. Смяташ, че трябва да си идеален и другите да са идеални. И само когато са, тогава нещата вървят добре. Ако правиш грешки, значи си се провалил, идва краят на света, смешен си, загубил си битката, не знаеш достатъчно, не си мъдър, не заслужаваш внимание, нищо не заслужаваш, как не те е срам…

Страшният съд не случайно е свързван с Плутон в астрологията. Това е процесът, при който трябва да прочистиш всичката чернилка, която се е наслоила в теб през дългите години на вървене из този свят, вярвайки че трябва да направиш нещо или да бъдеш нещо, за да откриеш щастието или любовта. Че това са неща, без които си роден, и трябва да ги откриеш някъде там навън. Трябва да откриеш някой, който да те обича точно така, както очакваш, за да може и ти да повярваш, че заслужаваш любов. Но нали ако вярваш, че не заслужаваш нещо, и някой друг се опита да ти го даде, няма да го приемеш. Или ако го приемеш, винаги ще се чувстваш виновен, че си го приел, защото вярваш, че не го заслужаваш. И колкото повече се опитваш да го заслужиш, толкова повече ще се насилваш да отгатнеш какво се очаква от теб да бъдеш, за да заслужаваш. Ще следваш другите безгранично дълго, докато накрая съвсем не се изгубиш. И само ще се озлобиш срещу човека, който ти е дал любов, защото ще виниш него за нещастието си.

Човек приема само любовта, която смята, че заслужава. Заради това (мисля че беше) Ален дьо Ботон от School of life, казва, че няма да избереш човек, който да те обича, а някой, който да те наранява по начин, който вече познаваш.

Едва когато се научиш да се обичаш безусловно, успяваш да интегрираш всички части от личността си и заживяваш в хармония със света. Да, като при картата на Света. Няма заобиколни пътища. Ако не обичаш себе си, не си способен да обичаш никого и нищо. Ако не обичаш, животът е мъчение, една вечна тягостност, бреме и досада. Вечно търсене на някой  или нещо отвън, което да те спаси.

Може би заради това Страшният съд в Друидите и Уика се нарича Прераждане и на картата има дете, което излиза от пещера като ритуал на посвещение. Трябва един вид дълго да стоиш насаме със себе си, за да свършиш всичката тази плутонова работа и да си спомниш отново кой си, преди да излезеш отново на бял свят, прероден или по-точно пак такъв, какъвто си бил, преди да те затрупа чернилката.

И колкото повече живееш в Света, толкова повече започваш отначало. Минаваш през всички етапи и когато отново се почувстваш изгубен или в депресия, пак трябва да се пречистиш през този процес. Отново и отново. И всеки път егото ти става една идея по-облагородено. И всеки път трябва да го убиваш или рестартираш. И то всеки път ще те кара да се чувстваш така, сякаш и ти ще загинеш, ако загине то. Нещо като Джанет от сериала The Good Place.

Понякога ми се иска Юнг да беше имал време да стигне до таро картите.

Другият основен елемент на Страшния съд е прошката. Да простиш не означава да кажеш „от мен да мине“. Да простиш е да видиш, че всеки на този свят прави това, което прави  сам на себе си.
Ако някой е откраднал от теб, е било, защото вътре в себе си той се смята за неспособен да се сдобие сам с откраднотото. Смята, че той няма нищо, а ти имаш всичко. И така сам се лишава от възможността да види, че той самият има целият потенциал вътре в себе си.
Ако някой ти е изневерил, е защото изневерява на себе си – видял е някаква своя версия в друг човек, но се е страхувал да бъде тази версия, да я заобича, и затова е смятал, че трябва буквално да се влюби в другия човек, който я символизира, за да обича навън това, което обича в себе си.
Ако някой не те оценява, е защото той сам не цени себе си.
Но най-важното от всичко е да се запиташ защо не можеш да простиш на тези хора. Ако ти смяташ, че е фатално някой да открадне нещо материално от теб, значи ти се отъждествяваш с това материално нещо, а то не е теб. То е дошло чрез теб, но там, откъдето е дошло, има още купища от него и винаги са на разположение за теб, щом веднъж си ги създал. Ако не успяваш да простиш на някого, който ти е изневерил, е защото някъде вътре в теб дебне убеждението, че ти не заслужаваш любов, че едва ли не всички други са по-добра опция от теб. Ако си ядосан на тези, които не те оценяват, е защото всъщност си ядосан на себе си, че не се оценяваш и се раздаваш прекалено много, а за себе си не правиш нищо. Взаимоотношенията са огледало. Ако успееш да простиш на себе си, ще простиш и на другите. И ако си позволиш да видиш проблема вътре в себе си, вместо навън, най-после си връщаш силата, за да го разрешиш. Защото не можеш да накараш някой да не ти изневерява, но можеш да избереш да бъдеш с някой, който няма да го направи. Когато простиш, се освобождаваш от връзката, която те свързва с миналото. Докато си обиден, критикуваш другия, той е проблемът в живота ти, той е причината да си нещастен и ако не беше той, всичко щеше да е наред. Това те държи здраво прикрепен към онова, което не искаш. И го преживяваш отново и отново. Точно все едно си в ада. И ще си в ада точно толкова дълго, колкото ти трябва, за да проумееш, че ти всъщност заслужаваш любов и щастие. И когато това стане, тогава вече си свободен, вече си взел ключа за решението в своите ръце.

Страшният съд няма да излиза през цялото време на този процес по „очистване“. Но ще се появи в моментите, в които имате шанс да обърнете нещата, когато сте готови да видите къде е „ключът за палатката“. И ще е обърнат тогава, когато имате шанс да го направите, но не  искате да се възползвате. И тогава ще имате усещането, че всички стари проблеми, които смятате, че сте разрешили, отново са се „завърнали“. Те всъщност никъде не са ходили, защото вие ги „разрешавате“ навън, а те всъщност са вътре.