За 6 пентакли и необходимостта от реципрочност

Отдавна ми се иска да напиша един текст за 6 пентакли, защото колкото повече време минава, толкова по-ясно виждам как стандартните ключови думи за нея са малко подвеждащи. Аз самата съм имала толкова ограничено виждане за картата, че дълго време съм я виждала по-скоро като 6 чаши, вместо като самата 6 пентакли.

Най-често картата се тълкува като щедрост, финансова помощ, споделяне и дори благотворителност. Това безспорно е вярно, но е само половината от значението.

Това, което остава скрито, е необходимостта от баланс, за да съществува тази карта. И под баланс имам предвид: и двете страни трябва да получават нещо от взаимодействието си. В противен случай енергията на картата спира да циркулира и изчезва. Това е все едно да очаквате да има кръговрат на водата, ако само вали, а водата не се изпарява.

Получаването може да има много форми и разновидности. Можем да ги видим отразени в различните изображения на 6 пентакли в различните колоди. При традиционната Райдър-Уейт-Смит, например, мъжът, който дава пари, е богат. Той дава монети на един от просяците, но не и на другия. От една страна, това е власт и възможност да определиш кой заслужава помощ и кой не. От друга страна, подхвърляйки трохи от трапезата си на бедните, той си осигурява запазване на статуквото, което го е издигнало него като заможен, докато много други мизерстват. Ако си представим, че богатият мъж е чистосърдечен и милостив и просто иска да помага, пак се сещаме, че благотворителността се ползва от данъчни облекчения. Дори и това да не е фактор и да си представим ужасяващото състояние на здравеопазването у нас и финансирането на лечение чрез DMS кампании, пак – изпращаме смс-и, мислейки си „трябва да помогна, някой ден може аз да съм на тяхно място и да имам нужда от помощ“. Тук дори и да нямаш конкретна, физическа полза, получаваш едно обещание за изплатен едва ли не кармичен дълг към бъдещето.

И в този смисъл, стигаме до втората част от значението на картата, а именно получаването на помощ. Това е трудната част. Защото да даваш (колко иронично) е по-лесно, отколкото да поискаш помощ. Когато си даващия, винаги се разхождаш с един въображаем ореол, хората те обожават и те имат едва ли не за светец. Искането на помощ, от друга страна, е безкрайно трудно и коства много мъчителна вътрешна борба. Но това също е урок на 6 пентакли. Когато си в трудна позиция по отношение на материалното си оцеляване и има някой до теб, който иска да ти помогне – трябва да приемеш с благодарност и да си позволиш да вземеш. Интересното е, че това обикновено е трудно само тогава, когато става дума за пари. Нямаме същите скрупули, когато става дума за знания – някой да ни обяснява нещо, да ни предава опита си. Нямаме същите притеснения, когато някой споделя личното си време с нас, за да ни помогне.

Защо трябва да приемеш с благодарност и да вземеш? Защото така функционира материята – тя, както и всичко останало, трябва да тече свободно, иначе не може да съществува. Ако ти само даваш, без да вземаш, рано или късно оставаш без нищо и кранчето за останалите така или иначе спира.

Ето един пример за многото страни, които влияят на 6 пентакли:

Доскоро често гледах на карти безплатно. Правех го без пари от една страна, защото не бях сигурна в уменията си и до колко моята част от обмена по 6 пентакли ще е полезна, за да компенсира човека за похарчените пари. От друга – защото тогава предпочитах опит и знания вместо пари. И ето тук имаме вече обратната страна на равенството – гледане на карти срещу обратна връзка. Тоест енергията не се губи: давам опит, време и физически налични карти срещу получаване на още опит и познание.

Хората, естествено, като видят нещо безплатно, и бързат да се възползват. Дори, когато нямат нужда от него. Много от тях, повече от 90%, така и не дават нищо насреща. Това дълго време ми пречеше, вбесяваше ме и ме огорчаваше до краен предел. Но успях да разреша този конфликт, когато осъзнах, че такова нещо като безплатен обяд на този свят просто не съществува. И всичко се пише на крайната сметка. Та затова, не вземайте неща, от които нямате нужда. От друга страна, енергията не се губи, така че аз бивам компенсирана, просто от друга страна.

Много хора се изкушават да мислят за даващия от 6 пентакли като за герой и светец. Или за самата 6 пентакли като за някакво геройство или светиня. Това е безкрайно погрешно, според мен. Имайте предвид, че в тази ситуация, за вас, даващият, без да иска нищо насреща, е герой и богат човек, но за други, в друга ситуация, той е просяка. Когато гледам на някого безплатно, аз съм благодетел в очите на хората. Милосърден и какво ли още не. Тези хора, обаче, рядко си дават сметка, че аз като не вземам от тях нищо, съответно вземам от някого друг, без да му давам. И за приятеля ми и най-вече родителите ми аз съм просяк и някой, който не си е взел живота в ръце. Но това е по-скоро в сенчестата или обърната страна на картата, затова няма да задълбавам. Важното е, че в един и същи момент аз съм и в двете роли едновременно – и богат, и просяк. И в живота, и в таро, което е негово огледало, нищо не е само добро или само лошо. Само въпрос на това от какъв ъгъл го гледаш.

В 6 пентакли я има тази силна енергия на размяната. Ти даваш от онова, от което имаш в повече, за да получиш нещо друго, от което се нуждаеш. Човек не може само да дава, освен ако не е измислил как да съществува, без да яде, без да има нужда от дрехи или покрив над главата. То си има дума за такъв човек де и той се нарича мъртъв. Дори зомбитата имат нужда да се хранят с мозък, за да поддържат „съществуването си“. И няма нищо лошо в това. В материалните потребности, имам предвид, не в зомбитата :) Смея да твърдя, че човек никога не може да бъде истински духовен, ако не се е помирил с материята. И в случая – с боя пентакли.

Реклама