Паж пентакли: По-важно е как става, а не колко струва

Паж пентакли в Таро на Зелената вещица (Green Witch Tarot)

Откривам Паж пентакли на село, при дядо си и баба си. Те твърдят, че е много послушен и си изяжда всичко. Само дето много се цапа, напоследък още повече, защото поправя колелетата на всички деца в селото. Казват ми, че мога да го открия в работилницата на дядо му, зад плевнята, тъй като едно от любимите неща на Паж пентакли било да дялка дърво и да го извайва в различни форми.

В работилницата светлината е доста приглушена, само един сноп светлина магически се процежда през прашен и доста мръсен прозорец. Отнема ми известно време да свикна със сумрака преди да забележа Паж пентакли свит почти на кълбо, надвесен над веригата на голямо колело.

– Хей, малчуган, какво правиш?

Той се обръща разсеяно към мен, а по дясната му буза се вие дълга черна ивица, вероятно от грес.

– Поправям колелото на един приятел.

Изправя се, колкото да вземе една отвертка от куфара с инструменти на тезгяха и после отново се надвесва над колелото.

– Какво му има на това колело?

– Нищо особено, извадила му се е веригата. Ей сега ще го оправя. Но после имам да правя меч за един друг приятел.

– Можеш да правиш мечове? Искам и аз един, колко струват?

– Нищо не струват, подарявам ги.

– Но защо? Не е ли скъпо да направиш един меч? Не ти ли коства много време и усилия?

– Не – усмихва ми се той и подхваща да разказва с охота – Вземам дървото от отпадъци при дърводелския цех. Непрекъснато изхвърлят неща, които могат да ми влязат в употреба. Ако там няма нищо подходящо, използвам крака на стари маси или столове от изоставените селски къщи. Не вземам пари, защото аз още се уча, мечовете ми не се получават перфектни винаги, но приятелите ми ги харесват. А и ми доставя удоволствие да се занимавам с това – да вземам нещо непотребно и да го правя интересно и използваемо отново. Когато се усъвършенствам достатъчно и започна да правя велики мечове, тогава ще ги продавам и ще си отворя собствена работилница, където ще изработвам още и лъкове, и дървени кончета, дори може би доспехи за рицари.

– А не е ли по-интересно да си навън и да играеш с тези мечове?

– Не – кротко отсича той и продължава да се занимава с колелото.

– А в кое нещо, според теб, не те бива чак толкова?

– Хм – замисля се той и за миг спира да човърка по веригата – Като че ли… в училище. Но то е, защото през повечето време ми е скучно. Само пишем ли, пишем. Четем някакви сложни неща за кое как се прави, но никога не правим нищо сами. Затова обичам да съм тук, на село. Тук може всичко да се пипне или да се вкуси. Ако не разбираш какво е, можеш да го разглобиш и сглобиш отново, да пробваш колко е твърдо и как реагира, ако го хвърлиш нависоко. Виждаш всичките животни и растения в краката си, а в училище има само снимки и някакви сложни обяснения. Нищо не можеш да усетиш с ръката си, само думи и още думи.

– Какъв съвет би ми дал, за да се науча и аз да правя дървени мечове?

– Не си губи времето да четеш как се прави. Просто вземи дървото в ръцете си, опипай го хубаво и то само ще ти каже къде има нужда да го оформиш. Ако не стане от първия път, опитай отново, докато не стане. Винаги се получава накрая, просто трябва да си търпелив. И да ти е интересно как се получава, а не колко ще струва. Ако можеш сам да си го направиш, какво значение има колко струва?

На тръгване Паж пентакли ми подарява парче дърво и ми казва с какви инструменти трябва да го дялкам, за да го превърна в меч. Съжалявал, че нямал вече готов, за да ми го подари. Казвам му, че няма нужда, благодаря и си тръгвам бързо, защото вече нямам търпение да се прибера вкъщи и да се науча да правя магически мечове.