Защо Кулата не бива да ни плаши

Като се връщам назад към значенията на картите, които съм описала тук, намирам толкова много неща, които ми се иска да бях написала, а не съм. Дала съм по-практични, базови тълкувания с готови примери, а Големите аркани имат още толкова много дълбочина. Затова се появи и този пост, като опит да нарисувам по-пълна картина за Аркана XVI – Кулата. Надявам се да последват и още такива, но нищо не обещавам :)

Кулата е карта, която ме плаши от самото начало. Мисля си, че плаши и много други практикуващи, освен може би онези с хармонични аспекти между Марс и Уран в натала. И като че ли точно този страх ни пречи да видим истинската същност на картата, която е не по-малко вдъхновяваща и дълбока, отколкото при който и да е друг Голям аркан.

Първото, което лично на мен ми се набиваше на очи при изображението на Кулата, виинаги е било самата кула, която е в процес на разрушаване. Това винаги предизвиква страх и паника в мен и то съвсем не случайно. Кулите в живота ни са четворките – онова, което трупаме и градим около себе си с цел да си осигурим безопасност и да се презастраховаме. Културата, в която съществуваме, издига в култ четворките и кулите под формата на собствен дом, издигане в голяма корпорация, натрупване в банкови сметки, постоянен икономически ръст (което лично за мен е малоумна концепция) и т.н. Но това, на което не ни учат в културата, в която съществуваме, е, че когато не спираме да трупаме и да зидаме стени, за да се предпазим, в един момент е възможно и дори напълно вероятно да се затрупаме и зазидаме сами. Да стигнем до такава крайност, че да се превърнем просто в една костелива обвивка на онова, което преди сме били. Да спрем да съществуваме от страх, че може да изгубим нещо, което смятаме съществено важно за оцеляването и съществуването си, а всъщност самото то да ни пречи да съществуваме пълноценно.

Мисля, че объркването ми относно тази карти винаги е идвало от паралела с нейния цифров еквивалент – Колесницата. В началото смятах, че Колесницата е проявата на егото, тогава, когато преследваме онова, което искаме, и имаме най-голям шанс да го получим. А Кулата е обратната страна на медала – тоест моментите в живота, когато губим и егото ни е безсилно срещу това. Но безсилното его си е тема на Обесения. Всъщност сега осъзнавам, че контрапунктът на Кулата е Императорът – контрол, сигурност, правила. И като човек, който има много от Императора в себе си, няма нищо чудно в това, че Кулата е една от картите, които ме плашат най-много. Това, което е ключът за палатката в Кулата е именно светкавицата, която се спуска от небето и разрушава кулата. Може да я видим като Божие проклятие, което обикновено е първоначалната реакция, но и като Божия благословия. От една страна нещо бива разрушено и отнето. Но от друга страна това, което е било разрушено, ни е пречело, дърпало ни е назад, бавно ни е убивало.

Защото кулата в живота са всички онези неща, които на пръв поглед ни дават сигурност и комфорт, но ако се задълбочим, бихме открили с изненада, че също така ни ограничават и ни пречат да се развиваме. Например, дългогодишна връзка с безопасен, добронамерен и примерен човек, когото не обичаме истински, но не бихме напуснали, защото знаем, че е „добра партия“. Например работа, която мразим, но не искаме да напуснем, защото парите са добри и не вярваме, че ще намерим нещо по-добро. Например, квартира с приличен наем, с която сме свикнали и не искаме да напуснем, за да си купим дома, за който винаги сме мечтали.

Затова и лично за мен Кулата има две фази. Първо е светкавицата – заслепяващата светлина, която озарява тъмното небе. Тя е просветлението, моментът, в който ни „просветва“, че нещо не е така, както трябва, виждаме нещата в истинската им светлина и осъзнаваме необходимостта от промяна. Ако наистина съумеем да се престрашим и да действаме още в първата фаза, ние движим събитията, промяната идва от нас, ние я инициираме. Но ако пренебрегнем това просветление, обикновено чуваме гръмотевицата и това е моментът, в който Божието провидение се намесва, за да е сигурно, че този път няма как да пренебрегнем знаците. Това е моментът, в който кулите падат и започваме да се чувстваме така, сякаш светът ни се руши. „Добрата партия“ започва странична връзка или пък ние сме тези, които си намират любовник/любовница и ни хващат в крачка, съкращават щаба на добре платената работа и оставаме безработни, хазяинът ни дава едномесечно предизвестие за освобождаване. Неизбежно е първоначално да погледнем на тези събития като на ужасни проблеми и заговор срещу нас. Но ако съумеем да бъдем честни със себе си, ще разберем, че това е просто освобождаване или начален тласък да поемем по пътя, който сме заобикаляли от дълго време. Този път може да е труден първоначално, може да не се чувстваме готови да го следваме, но е истинският път и с времето ще ни става само по-лесно. Дотогова, докато не мине достатъчно време, за да се обърнем назад към мястото, от което сме тръгнали, и не видим момента на Кулата в истинската му същност – освобождение, благословия, помощ от горе.

Кулата в колодата на Райдър-Уейт не ми харесва, защото е някак прекалено драматична, сякаш нарочно набляга на лошото и бедствието, но като цяло неговият прочит на значенията на картите си е доста черноглед и търсещ зловещото. Но Кулата в Друидите и Уика показва две фигури, които вместо на скалите, падат към водата. А водата е изначалния източник на живот, там, където всичко се заражда. Тази трактовка ми говори не толкова за катастрофа и погубване, колкото за връщане към изходната точка, към себе си, към онова, което трябва да бъдем. Отдалечили сме се прекалено много от истинското себе си и е време да се завърнем. За мен лично това е ключът към приемането на тази карта. Към спокойното ѝ тълкуване, когато се появи в мое гледане. Всичко онова, което се случва, колкото и плашещо да изглежда сега, ще доведе само към по-добро и по-истинско съществуване. Кулата не е просто промяна, тя е промяната, от която се нуждаем.

555_by_yellowsunflower1-d6lhy2b

Друго любимо проявление на тази карта лично за мен е вдъхновение, което идва точно по същия начин. Всеки, който пише, рисува, композира, изобщо твори под каквато и да било форма, знае, че вдъхновението е точно такова. Кратък миг, в който в главата ти просто просветват конкретни думи, картина, мелодия. Усещането е точно като спуснато от горе съобщение, което сякаш не идва от теб. Сякаш ти си просто каналът, по който съобщението протича. Ти си само средство, което да го предаде. Същото важи и за интуитивното гледане, при което отделните значения на картите престават да бъдат просто сбор от ключови думи, а изведнъж някъде в главата ни проблесва цяла история, някаква нишка от събития, които говорят на питащия, предават послание. Усещането е наелектризиращо и приятно по странен начин.

Вие имали ли сте такива моменти с Кулата? Ще ми бъде интересно да ги прочета.

Advertisements

11 thoughts on “Защо Кулата не бива да ни плаши

  1. Много бих се радвала да издадете книга за Таро!

  2. Здравей, харесва ми втората снимка – на мен ми подсказва, че самите ние можем да поискаме промяна т.к. сме стигнали до ново по-високо духовно начало или просто сме се почуствали задръстени…

    Колкото до трактовката, че падането във вода е по-безопасно – категорично не съм съгласна. Може да има и подводни камъни, плитчини или хищна риба и т.н.

    Освен това не обичам да се руши, но не обичам и догмите.

    За мен Кулата е сигнал за промяна но нищо повече не мога да споделя, защото не ми е приятна тази карта и не съм се замисляла много – много. Не знам коя карта не ми допада повече – Кулата или Луната.

    Но бих искала да задам един въпрос за разликата в тълкуванието или акцентирането на Кулата и Смъртта.

  3. Mariyana, приемам го като комплимент, за който благодаря! :) Уви, едва ли зависи от мен, но ако някое издателство прояви интерес, определено ще се замисля.

    Мария, нямам предвид буквално падане във вода, а метафорично завръщане към водата като символ на зараждането на живота, там, откъдето всичко е започнало. Там, където всички сме свързани, едно цяло. Освен това символ на несъзнаваното.

    Какъв е точно въпросът? Иначе за разликата между Кулата и Смъртта, мисля, че най-ясно ще стане с конкретен пример. Ако се върна на идеята с квартирата – Кулата ще е моментът, в който хазяите ти казват „изнасяй се“, а Смъртта е по-скоро моментът, в който си събираш вещите с носталгия или пък вече си на ново място и докато се бориш да свикнеш с новия ред и обстоятелства, ти е тъжно при спомена за това какво е било. Кулата е по-скоро външната промяна, а Смъртта е справянето с нея на вътрешно ниво, процесът по трансформация, тъжиш, оплакваш, докато не постигнеш катарзис, без който не можеш да продължиш напред.

  4. Кулата съвсем скоро ми се случи ако мога така да се изразя . Срина се една представа за възприемането на определени хора около мен , едно обкръжение се разби на парчета . Срина се нагласата за моето място там . Много болезнена ситуация около Кулата и бих казала с последствия . Когато сме в състояние на Кулата според мен , винаги има освен промяна в самите нас и период на преживяване докато дойде Смъртта . А като предшественик на Кулата мисля че са 7 чаши. Илюзията и заблудата в която сами изпадаме , нагласата че сме “ наясно “ и собствените ни изисквания и представи и фантазии за нещо , точно те се разбиват , защото не можем да допуснем наистина по Императора че нещата могат да изглеждат по друг начин и някой друг да има право освен нас . Разбира се когато става въпрос за отношения . Поне при мен се получи така .

  5. 7 чаши е един вариант наистина. Но има и много други, които могат да са предшественици. Може да е 4 пентакли като жадувана сигурност и комфорт, които в един момент ни зазиждат в затвор, който сами сме си направили. Може да е и 2 мечове за нещо, пред което дълго време сме си затваряли очите. Може да е 6 жезли като егоцентричност и суета и в един момент питащият просто бива свален на земята, което му идва като Кулата.

  6. Вера, поздравявам те искрено за всяка статия, която пишеш!!! Имаш невероятна дарба да описваш, да вникваш в детайлите и да разсъждаваш над символите. Наистина трябва да издадеш книга, аз напълно те подкрепям в това начинание и бих си я купила. Благодаря ти много за всичко, което пишеш.

  7. И аз от известно време следя вашите коментари от скоро се сблъсквам с таро.Вие и още едно описание намерих и ми се струва много интересно.Как е възможно да се свържа с вас защото аз съм извън България?

  8. Здравейте, Вера!
    Вчера открих блога Ви и се разхождам из него с интерес.

    Тъй като разбирам, че обичате диалога и сте отворени към други гледни точки, мнения и споделяне на опит, реших да Ви разкажа за моя опит с Кулата.

    И аз, както повечето хора, изпитвах голям страх от картата. С времето се научих да я приемам (и да се страхувам по-малко).
    Тя е картата, която многократно ми се е натрапвала. Явно си беше решила, че имам нужда от нея и трябва да я разбера (или да разбера себе си :) ).
    Та така – в общ план, изхождайки от някакъв опит, бих нарекла Кулата „Насилствено излизане от зоната на комфорт“. Тя се случва, когато промяната е вече повече от наложителна, но този, който трябва да я направи, дори не го осъзнава. Гръм от ясно небе. Не я свързвам по абсолютно никакъв начин с каквито и да било волеви действия – физически или психически, а точно обратно – външна намеса. Шамарът, който те пробужда. Идва и прави на пух и прах толкова зазиданото ти ежедневие/мислене/светоразбиране… И те хвърля в пропастта. И се страхуваш, страдаш, паникьосваш се… Докато не разбереш, че докато пропадаш в пропастта, ти се дава шанс да разпериш криле. И, успееш ли да хванеш този тънък момент и да полетиш, от висините на небето ще видиш колко ненужна ти е била зидарията :) и колко голям и хубав е света зад стената.
    И, Кулата на физическо ниво – Катастрофа.
    Първият път, когато се случи, повярвах в таро (преди това бях скептик, който не пропускаше шанс да се подиграе със сестра си – тя ме запозна с картите).
    Пътувах в маршрутка. В спокойната и лежерна съботна софийска утрин. Изведнъж – бам, трясък, пищящи хора, подскачам като топка в неясна посока… Друг автомобил удари маршрутката, изхвърли я от платното. За щастие имаше само съвсем леко ранени и много уплашени хора. А аз бях мобилизирана и помагах на всички. Аз, която изпитваше такъв панически страх от катастрофи, че го усещаше физически и при всяка представа за катастрофа усещаше краката си отрязани… След като всичко отмина и продължих пътуването си, си дадох сметка, че съм добре, че съм адекватна, чи си имам крака… :) Реших да звънна на сестра ми. Обадих ѝ се (като по никакъв начин не индикирах случилото ми се) и ѝ казах „Дръпни ми една карта.“. Тя: „За какво?“. Аз: „Просто за мен, тук и сега.“. Чувах я, че шуми с картите. Изведнъж спря да диша (нея също я е страх от картата). Питам я какво става и тя започва да ми обяснява, как не трябва да се плашим от картите и ала-бала – да ме подготвя за това, което ще ми каже :). Не издържах и ѝ казах – „Кулата, а?!“. „Да, но….“…. натам не е важно какво сме си говорили – изумявахме се, възклицавахме… :)
    Случвало се е и друг път, на други хора, да им излезе Кулата и аз да я усетя като автомобилна катастрофа, която наистина се случва. В тези случаи ми е излизала при теглене без конкретен въпрос, а общо. Никога не съм го казвала – винаги обяснявам за разни психически и ментални катарзиси и подобни, но съм си поставяла за цел да проследя развитието и, за съжаление, съм била права. За щастие нищо страшно не се е случвало, а само леки инциденти, водещи до равносметки.

    И така. Поувлякох се, но се надявам да съм била поне мъничко полезна :)
    С пожелания за прекрасен ден,
    Нети

  9. Благодаря за споделянето на опита, наистина е много ценен и полезен. Да, Кулата наистина има такова значение понякога, определено ни разтърсва, не случайно всички се плашим от нея. Но си мисля, че ако човек е по-осъзнат и отворен за належащите промени, самите моменти, белязани от Кулата, може би няма да са чак толкова разрушителни. Но е напълно вероятно и да греша.
    Наистина съм отворена за диалог, и се радвам, че споделяте :)

  10. Благодаря за разнообразните примери , за задълбочените разяснения на символите и като цяло- за всичките ви статии от блога. Бих искала да споделя на базата на личния си опит, че за съжаление,( имам сериозно основание да твърдя това) , Кулата – 95%– е божие проклятие, което не може да се избегне или предотврати, а щетите и вредите са толкова потресаващи, че за ползите (защото такива има…………………) се заплаща много ,много скъпо….., т.е.,цената е неимоверно висока!

Напишете коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s