Крал жезли: Не съм роден да съм началник, аз мога да бъда само лидер

За да поговориш с Крал жезли, трябва първо да го догониш и освен това да си в достатъчно добра форма, за да поддържаш темпото му, защото той няма да се спира заради теб. Крал жезли няма нито нервите, нито търпението да се бави заради най-бавните в „стадото“. Той е свикнал да води, а останалите да го следват, така че или ще тичате след него, или ще го изпуснете. Много хора бъркат това му поведение с липса на уважение или егоцентричност. Но ако се вгледате по-дълбоко в този крал, ще видите, че причината да не ви обръща вниманието, което смятате, че заслужавате, е, че той има Идея, има Цел, има Дело, което не просто не търпи отлагане, то е от жизнено важно значение не само за него, но и за всички останали, които зависят от него.

Крал жезли е повелителят на енергията, ентусиазма, а защо не и страстта. В него, както и в останалите дворцови карти от боя жезли, гори огън, който му дава неизтощима енергия, но за разлика от останалите дворцови карти, той се е научил да го владее. И след като веднъж се е научил да го управлява, задачата му е да го впрегне в помощ на онези, които го следват. Ако искате Крал жезли да ви уважава – докажете се в битка. Бъдете с него рамо до рамо в трудните моменти и му покажете, че можете да сте му полезен тогава, когато решение не се вижда на хоризонта. Ако имате остър и бърз ум, той ще ви забележи и ще ви уважава. Но ако се докажете като лоялен и верен партньор в битка, считайте, че сте си спечелили верен съюзник до гроб.

Откривам Крал жезли да крачи устремено по коридорите на малка, но функционална сграда, в която се помещават офисите на новия му бизнес проект (т.нар. start-up). Нещо свързано с IT, което не разбирам. Догонвам го задъхана и питам, дали може да му задам няколко въпроса. Той се съгласява едносрично, но бързо добавя, че няма много време, така че ще се наложи да проведа интервюто в движение. Съгласявам се (имам ли друг избор) и изстрелвам първия си въпрос към гърба му, защото той продължава да върви напред, без да се обръща.

– Разкажете ми за себе си?
Идвам от бедно семейство, започнах първата си работа на 14 години, защото баща ми се разболя и трябваше някой да помага на майка ми за сметките. Всичко, което съм постигнал в живота, съм го постигнал с тези две ръце и с много, много риск и упоритост. В момента притежавам четири компании, които се управляват от мои доверени хора, за да имам повече време за нови проекти…

– Нови проекти? Нима четири компании не са достатъчно?

(Той се извръща изненадан към мен само за секунда, повдига вежди, изпухтява неодобрително и продължава напред.)

Въпросът не е дали са достатъчни. Когато имам идея, нямам друг избор, освен да я задействам и да я осъществя. Иначе няма да мога да си намеря място. Рутината и дългото време, прекарано в едно и също начинание, ме съсипват. Затова подготвям нещата, докато заработят гладко, оставям да ги управлява някой, на когото се доверявам, и така си освобождавам време и възможност да се захвана с нещо ново. Но трябва да призная, че ми става все по-трудно да намирам достатъчно способни хора, на които да се доверявам с управлението на фирмите. Като че ли никой вече не влага такова старание и страст в нещата, които прави. Все трябва да вървя след някого и да оправям кашите. Като сега например…

(Той вади клещи (клещи за кримпване, както ми обяснява на мен, не че имам идея какво е това) някъде от джоба си и срязва кабела за Интернета, оголва жиците на ново и слага нова пластмасова букса.)

Мои хора се обадили на Интернет доставчиците преди един час, че няма сигнал, а все още никой не е дошъл. Нямам толкова време за губене.

(Вкарва кабела обратно в рутера, пита дали има сигнал и след положителния отговор на работещите зад мониторите, отново тръгва на някъде.)

– Кое определяте като най-голямата си слабост? (догонва го въпроса ми)
Хм… Слабост, казваш? Това не е любимата ми тема, но ако трябва да бъда възможно най-откровен – дипломацията. Не понасям всичките тези игрички и увъртания, аз съм човек на действието и честта. Обичам да си казвам всичко директно и право в очите на човека, което обикновено ми създава много врагове. Но не разбирам, нима щеше да е по-добре, ако пред тях се усмихвам и сервилнича, а после изразявам недоволството си зад гърба им?

(Той се извръща към мен така, сякаш наистина иска да чуе мнението ми по въпроса.)

– Вероятно и за двете страни ще е по-добре, ако изразявате недоволството си по-… е, не толкова директно?
Вероятно. Но какво пък, вие ме попитахте за слаба страна, аз ви я казвам. Никой не е идеален, това са моите трески за дялане.

– Какво ви мотивира?
Да си призная, никога не съм си задавал този въпрос. Рядко имам проблеми с мотивацията, обикновено имам повече трудности да прекарвам монотонни дни в „нищоправене“.

– Ежедневието ви звучи доста натоварено. Как си почивате в такъв случай?
Обикновено ходя да тичам. Или пък плувам, карам колело, играя билярд… какъвто и да е спорт. Физическото натоварване премахва стреса като с магическа пръчка.

(Вече сме в офиса му, където той се преоблича зад параван и само след секунди го виждам по спортен екип и с раница на гърба. Не успявам дори да седна някъде, преди той отново да се запъти към вратата.)

Даже в момента отивам на стадиона да потичам.

– Едва 3:30 следобед е. Не е ли малко рано да си тръгвате от работа?
Това е обедната ми почивка. В 7:00 трябва да съм на летището, утре сутрин имам работна среща в Лондон. Търся инвеститори за start-up-а. Гадните пиявици, само търсят от чий труд да сучат на готово. Единственото, което правят, е да въртят едни пари, а не създават нищо насреща. Естествено, нищо освен за самите себе си.

– Имате достатъчно пари, за да се занимавате и вие с това?
Не бих могъл, не обичам да боравя с пари. А и нищо не може да се сравни с опиянението и чувството за триумф, когато видиш някоя своя идея или дори мечта осъществена. Неее, банките и инвестиционните фондове не са за мен. Аз обичам да съм на бойното поле. Не съм роден да съм началник, аз мога да бъда само лидер.

– Какъв съвет бихте дали на читателите? (провиквам се аз след него, точно преди да се качи в спортната си кола и да изчезне)
Няма невъзможни неща. Просто такива, в които или не вярваме, или не ги желаем достатъчно силно.

Реклама