Крал пентакли: Знай си цената, човече!

Започвам една серия от „интервюта“ с дворцовите карти, като се надявам тя да е полезна, колкото на вас, толкова и на мен. Такава ми е мисията в този живот – да се уча, докато уча другите :D

Ето ви едно полезно упражнение. Извадете всичките 16 дворцови карти от колодата си и ги разгледайте добре. Позволете си да ги виждате като конкретни хора от обкръжението ви, от семейството, колегите, приятелите. До този момент предполагам, че вече знаете в коя дворцова карта виждате себе си. Отделете я заедно с останалите, които ви се струват симпатични и просто инстинктивно харесвате. Сега се вгледайте в останалите. Коя дворцова карта ви харесва най-малко? Коя намирате за най-чужда и дори неприятна? Или пък коя свързвате с най-неприятната за вас личност от живота ви?

Моята най-малко любима дворцова карта е Крал пентакли. Познавам хора, които бих определила на Крал пентакли, и те хич не са ми от любимците. Личното ми, инстинктивно усещане за Крал пентакли е: материалист, кариерист, сметкаджия, закостенял, опортюнист, използвач. Дотук, освен, че обидих всички, които отъждествяват себе си или партньора си с тази карта, не постигнах нищо, нали? :)

Грешка.
Определянето на най-малко любимата ни дворцова карта помага да установим онази част от човешката същност, която отхвърляме, и с която нямаме достатъчно опитност. Просто не знаем как да я използваме правилно. Затова я виждаме само като опасна и неприятна. Типична особеност за моя характер е да не мога да определя цената си. Първо правя неща за другите доброволно и с готовност и дори когато те се опитат да ме компенсират по някакъв начин, се дърпам, но в крайна сметка винаги ми остава едно такова усещане, че са ме използвали, че не ме ценят. Познайте, дали Крал пентакли се чувства така някога? Едва ли. Ето затова ви оставям в неговите ръце:

Времето е пари, човече!
Ако не го цениш, ако не цениш това, което отдаваш на другите, как очакваш те да го оценят?

Някои ме наричат материалист. Но аз съм просто прагматичен човек, който знае цената на труда и уменията си. Знам, че в края на деня дори най-големите идеалисти като онзи нехранимайко Рицар чаши или дървения философ Крал мечове имат нужда от покрив над главата си и храна, която да сложат на масата за семействата си. Това са все пари и материя, природата ни е такава. И за разлика от тях, аз не се гнуся от собствената си природа.

Да, обичам удоволствията, обичам хубавата храна, държа на личния си шивач и на наследствените мебели във викториански стил. За мен те са малките удоволствия, с които Господ ни е дарил, за да компенсира останалите физически недъзи и ограничения, през които преминаваме.

Според някои съм кариерист и използвам хората, но същите тези някои често се връщат при мен с молба да им помогна или да ги пратя при точния човек, който да им свърши работа. Дойдеш ли при мен за услуга (в деня на сватбата на дъщеря ми :P), знай, че ще дойде ден, в който аз ще поискам услуга от теб в замяна. Може да се забавя, но няма да забравя. И защо се гневиш на това? Нима не си дошъл при мен доброволно? Нима твоята отплата не е най-логичното нещо в свят, който изначално се стреми към баланса? Нали точно ти повтаряше непрекъснато „дай, за да получиш“.

Знай си цената, човече! И в Отшелник да се превърнеш, пак ще срещаш хора по пътя си, които ще поискат нещо от теб. Вместо да им се гневиш напразно, просто бъди наясно какво искаш ти в замяна. Така печелят и двете страни, така се научаваш да си тежиш на мястото.

Казват, че парите не купували щастие. Така е. Но определено не вредят. Питайте, когото поискате в Лос Анджелис ;)

Реклама