Как да изберем първата си колода

Някой ви е подарил карти таро или пък е оставил колодата си на вас и сте любопитни да се научите как да боравите с тях? Чудесно. Но ако не сте били такъв галеник на съдбата и нямате на разположение карти, а наистина искате да се сдобиете с такива, препоръките по-долу могат да се окажат полезни.
На първо място, и до вас най-вероятно е достигнал слухът, че не трябва да си купувате сами картите, а някой да ви ги подари или завещае. Признавам, че този вариант звучи доста по-съдбоносно и романтично, но ако трябва да сме честни, в България нито има такава традиция в таро, нито пък са се отпечатвали карти до преди близките десет години, така че едва ли ще се намери кой да ви ги завещае. Аз, например, директно отидох в книжарницата и си взех тарото на Райдър-Уейт, макар и в мини вариант, защото тогава друго не можеше да се намери в моя град.

Кои карти са подходящи за начинаещи в таро?
Отговорът е прост – тези, които на вас самите ви допадат най-много. Може би сте чули от някъде, че Райдър-Уейт е най-подходящата колода за начинаещи, и това вероятно е така, но не е задължителен факт. Създадено с рисунки на Памела Колман Смит и под ръководството на Артър Уейт, то се е превърнало в синоним за таро, тъй като бележи началото на съвременната таро практика. Тъй като при него изображенията все още са най-близко до първоначалните си варианти, е хубаво да започнете с него, поне докато изучите символизма на картите. Повечето колоди до известна степен са клонинги на Райдър-Уейт, но показват същите неща, чрез друг тип символизъм. Разбира се, не е задължително да използвате именно тази колода, за да познавате картите й. При мен се получи така, че си я купих, но тъй като никога не свикнах изцяло с нея, само запомних изображенията й, но се учих на други карти.

И така, ето и няколко неща, които е хубаво да съобразите:

– На първо място разгледайте хубаво изображенията на картите, преди да пристъпите към покупката им. Важно е рисунките да ви проговорят, да говорят нещо конкретно на асоциациите ви и да ви харесват. Ако изображенията не ви привличат и ви се струват прекалено дървени и изкуствени, тази колода явно не е за вас. Също е добре да определите до колко ви харесва в самите карти да има подробности и детайли в изображението и кога това започва да ви изглежда претрупано.

В момента най-пълният списък със снимки на карти и ревюта, мисля, е този на Aeclectic Tarot. Там можете да добиете първо впечатление за повечето колоди таро.

За нещастие, на български има отпечатани едва четири-пет вида таро, което не ви дава особен избор, но имената са единственото написано нещо, научават се бързо и не са най-важното, така че ви препоръчвам да помислите и за чуждоезиковите варианти. В София има един магазин специално за таро, от който може да си набавите доста различни видове карти. За другите градове нещатата не стоят толкова добре и такива магазини просто липсват, но пък можете да си ги поръчате он-лайн през сайта на книжарници „Хеликон“ например, или от сайтове като този.

– Друг важен фактор е големината на самите карти. Обикновено те са с размер 70х120 мм, но има разлики в ширина, височина и т.н. Аз, например, използвам тарото на Друиди и Уика, което е доста по-голямо от Райдър-Уейт, но все пак не толкова голямо, че да е неудобно за държане. Важно е да не се хвърлите от самото начало на някоя колода с огромни размери, така че тя да не се побира в ръката ви и да ви е трудно да боравите с нея.

– Обърнете внимание на това как са изобразени дворцовите карти. Според мен, това е едно от обичайните места, на които хората, разучаващи таро, се препъват, тъй като това са по-специфични карти, на които имаме само изображението на човек, който обикновено е седнал на трон, няма действие, няма случка и картите понякога не ни проговарят. Една от причините Райдър-Уейт да не се превърне в любимата ми колода, беше това, че дворцовите карти там са някак прекалено еднакви и статични, същността на всяка една човешка фигура не беше толкова ясно изведена на преден план. Ако вече сте свикнали и имате изградена база данни от значенията на дворцовите карти в главата си, няма да имате проблеми с никоя колода, но първоначално е трудно да се ориентираме в значенията без някаква насока от самите карти.

– Едно последно нещо, макар и не толкова важно, е гърбът на колодата. Обикновено художниците избират изчистен фон в някакъв цвят, вероятно с орнаменти, но понякога, както примерно в една моя колода – таро на феите, са сложили изображение, стилизирано или не, на някой от големите аркани или друга карта по избор. Лично на мен това ми се струва леко разсейващо, защото докато бъркаме картите, ние непрекъснато сме във визуален контакт с гърба им и ако той представлява някоя от картите, тя се набива в ума ни и после може да повлияе на това, какво ще изтеглим. Досега не съм забелязвала това да ми е повлиявало при гледане и все пак може би няма да е най-удачния избор за първа колода карти.

Днес има огромно разнообразие от карти и някои от тях са базирани на невероятни теми като една от по-закачливите, която много ми допада е таро на домакините, с изображения, извадени от 50-те години в Америка. Сещате се, старите реклами на Кока-Кола например са в същия стил:

Таро на домакините

И така, какви колоди ползвате вие? Имате ли си любимци и с кои не сте успели да свикнете или изобщо пък не харесвате?

Advertisements

Напишете коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s